Повече информация ― Български

Porokeratosis е рядко състояние на кожата, характеризиращо се с проблеми с кератинизацията, водещи до надигнати, пръстеновидни петна или груби подутини по кожата. Неговата определяща характеристика под микроскоп е наличието на корноидна ламела, специфично подреждане на клетки в горния слой на кожата. Porokeratosis се предлага в различни форми, като например дисеминирана повърхностна актинска порокератоза (disseminated superficial actinic porokeratosis), класическа порокератоза на Мибели (classical porokeratosis of Mibelli), пальмарна и плантарна порокератоза (porokeratosis palmaris plantaris et disseminatum) и линейна порокератоза (linear porokeratosis). Важно е да се отбележи, че porokeratosis може потенциално да се развие в рак на кожата. Най-добрият начин за диагностициране на porokeratosis е чрез биопсия на повдигнатата граница, въпреки че в момента няма стандартен протокол за лечение.
Porokeratosis is an uncommon dermatologic disorder. It is a disorder of keratinization that presents with keratotic papules or annular plaques with an elevated border. It has a distinct histologic hallmark of cornoid lamella, which is a column of tightly fitted parakeratotic cells in the upper epidermis. There are multiple clinical variants of porokeratosis, including disseminated superficial actinic porokeratosis, classical porokeratosis of Mibelli, porokeratosis palmaris plantaris et disseminatum, and linear porokeratosis. Porokeratosis is a precancerous lesion that can undergo malignant transformation. Evaluation of porokeratosis is best with a biopsy of the elevated border. There are no standard guidelines for treatment.

Disseminated superficial actinic porokeratosis (DSAP) е заболяване на нарушена кератинизация. Това е един от шестте типа порокератоза и обикновено засяга по-големи площи в сравнение с останалите (linear, Mibelli's, punctate, palmoplantar disseminated, and superficial porokeratosis). Еруптивната форма на порокератоза често се свързва с рак, отслабен имунитет или възпаление. Рисковите фактори включват генетика, имунна супресия и излагане на слънце. DSAP започва като розови или кафяви папули (papules) с повдигнати ръбове в изложените на слънце области, понякога причиняващи лек сърбеж. Леченията варират и могат да включват локални кремове, светлинна терапия или лекарства като 5‑флуороурацил (5-fluorouracil) или ретиноиди. Тези лезии се считат за предракови, с 7.5‑10 % шанс да се превърнат в плоскоклетъчен или базалноклетъчен карцином.
Disseminated superficial actinic porokeratosis (DSAP) is a disease of disordered keratinization. Disseminated superficial actinic porokeratosis is one of six variants of porokeratosis. It has more extensive involvement than most other variants. These other variants include linear porokeratosis, porokeratosis of Mibelli, punctate porokeratosis, porokeratosis palmaris et plantaris disseminata, and disseminated superficial porokeratosis. The eruptive form of porokeratosis is associated with malignancy, immunosuppression, and a proinflammatory state. Risk factors for porokeratosis include genetics, immunosuppression, and ultraviolet light. The lesions in disseminated superficial actinic porokeratosis start as pink to brown papules and macules with a raised border in sun-exposed areas that can be asymptomatic or slightly pruritic. There are many options for the treatment of disseminated superficial actinic porokeratosis, including topical diclofenac, photodynamic therapy (PDT), 5-fluorouracil (5-FU), imiquimod, vitamin D analogs, retinoids, and lasers. These lesions are considered precancerous. There is a 7.5 to 10% risk of malignant transformation to squamous cell carcinoma or basal cell carcinoma.

52-годишен мъж, преди това здрав, се представи с плоско, пръстеновидно петно на дисталната част на четвъртия пръст на крака, което беше там от 2 години, без да причинява никакви симптоми. Започна като малка, кератотична папула, която постепенно се уголемява центрофугално. Той е получил множество лечения, включително криотерапия, топични кортикостероиди, противогъбични средства и антибиотици, без подобрение. Дермоскопичното изследване показа люспеща атрофична еритематозна централна зона с ясно очертана периферна хиперкератотична структура. Малко парче кожа, взето от ръба на петното, показа корноидна ламела с колона от паракератотични клетки, излизащи от вмъкване на епидермиса, при отсъствие на гранулозна слой, потвърждавайки диагнозата порокератоза на Мибели (porokeratosis of Mibelli).
A 52-year-old man with no past medical history presented with an asymptomatic annular atrophic patch on the distal portion of the fourth toe of 2 years’ duration. The lesion began as a small keratotic papule that gradually enlarged centrifugally. He had received multiple treatments including cryotherapy, topical corticosteroids, antifungals, and antibiotics without improvement. Dermoscopic examination revealed a scaly atrophic erythematous central area with a sharply demarcated peripheral hyperkeratotic structure. A skin biopsy of the edge of the lesion revealed a cornoid lamella with a column of parakeratotic cells extending from an invagination of the epidermis with absence of granular layer. The clinicopathologic correlation was consistent with porokeratosis of Mibelli.