Postinflammatory hyperpigmentation
Postinflammatory hyperpigmentation е кожно състояние, характеризиращо се с повишен пигмент в кожата след възпаление на кожата. Postinflammatory hyperpigmentation може да бъде причинена от продължително излагане на слънце, възпаление или други кожни наранявания, включително такива, свързани с акне. Хората с по-тъмен тон на кожата обикновено са по-склонни към хиперпигментация при прекомерно излагане на слънце.
☆ В резултатите от Stiftung Warentest за 2022 г. в Германия, потребителското удовлетворение от ModelDerm е само малко по-ниско, отколкото при платените телемедицински консултации.
References
Postinflammatory hyperpigmentation (PIH) е често срещан кожен проблем, който възниква след възпаление или нараняване на кожата. Има тенденция да трае дълго време и е по-лошо при хора с по-тъмен цвят на кожата (Fitzpatrick skin types III–VI) . Въпреки че често се подобрява от само себе си, това може да отнеме известно време, така че лечението често е необходимо дълго време. Комбинирането на различни лечения работи най-добре.
Postinflammatory hyperpigmentation (PIH) is a common acquired cutaneous disorder occurring after skin inflammation or injury. It is chronic and is more common and severe in darker-skinned individuals (Fitzpatrick skin types III–VI). While the condition typically improves spontaneously, this process can take months to years, necessitating prolonged treatment. Combination therapy is the most effective.
Postinflammatory hyperpigmentation (PIH) is a common acquired cutaneous disorder occurring after skin inflammation or injury. It is chronic and is more common and severe in darker-skinned individuals (Fitzpatrick skin types III–VI). While the condition typically improves spontaneously, this process can take months to years, necessitating prolonged treatment. Combination therapy is the most effective.
Postinflammatory hyperpigmentation е често срещано последствие от възпаление на кожата. Той има тенденция да засяга по-тежко и често хората с по-тъмна кожа. Проучванията показват, че проблеми като postinflammatory hyperpigmentation са сред основните причини хората с по-тъмен цвят на кожата да търсят дерматологична помощ. Ранното лечение е от решаващо значение за разрешаването на postinflammatory hyperpigmentation и обикновено започва с овладяване на първоначалното възпалително състояние. Първата линия на лечение обикновено включва използване на локални средства, които изсветляват кожата, заедно със слънцезащитни продукти за защита. Тези агенти, като hydroquinone, azelaic acid, kojic acid, arbutin, licorice extracts , могат ефективно да намалят прекомерната пигментация. Освен това retinoids, mequinol, ascorbic acid, niacinamide, N-acetyl glucosamine, soy се използват и като депигментиращи агенти, като се появяват нови лечения. Докато локалните лечения обикновено са ефективни при хиперпигментация на повърхностно ниво, процедурите (laser, chemical peel) може да са необходими при упорити случаи. Важно е да сте внимателни с тези лечения, за да избегнете дразнене и влошаване на postinflammatory hyperpigmentation.
Postinflammatory hyperpigmentation is a common sequelae of inflammatory dermatoses that tends to affect darker skinned patients with greater frequency and severity. Epidemiological studies show that dyschromias, including postinflammatory hyperpigmentation, are among the most common reasons darker racial/ethnic groups seek the care of a dermatologist. The treatment of postinflammatory hyperpigmentation should be started early to help hasten its resolution and begins with management of the initial inflammatory condition. First-line therapy typically consists of topical depigmenting agents in addition to photoprotection including a sunscreen. Topical tyrosinase inhibitors, such as hydroquinone, azelaic acid, kojic acid, arbutin, and certain licorice extracts, can effectively lighten areas of hypermelanosis. Other depigmenting agents include retinoids, mequinol, ascorbic acid, niacinamide, N-acetyl glucosamine, and soy with a number of emerging therapies on the horizon. Topical therapy is typically effective for epidermal postinflammatory hyperpigmentation; however, certain procedures, such as chemical peeling and laser therapy, may help treat recalcitrant hyperpigmentation. It is also important to use caution with all of the above treatments to prevent irritation and worsening of postinflammatory hyperpigmentation.
Postinflammatory hyperpigmentation is a common sequelae of inflammatory dermatoses that tends to affect darker skinned patients with greater frequency and severity. Epidemiological studies show that dyschromias, including postinflammatory hyperpigmentation, are among the most common reasons darker racial/ethnic groups seek the care of a dermatologist. The treatment of postinflammatory hyperpigmentation should be started early to help hasten its resolution and begins with management of the initial inflammatory condition. First-line therapy typically consists of topical depigmenting agents in addition to photoprotection including a sunscreen. Topical tyrosinase inhibitors, such as hydroquinone, azelaic acid, kojic acid, arbutin, and certain licorice extracts, can effectively lighten areas of hypermelanosis. Other depigmenting agents include retinoids, mequinol, ascorbic acid, niacinamide, N-acetyl glucosamine, and soy with a number of emerging therapies on the horizon. Topical therapy is typically effective for epidermal postinflammatory hyperpigmentation; however, certain procedures, such as chemical peeling and laser therapy, may help treat recalcitrant hyperpigmentation. It is also important to use caution with all of the above treatments to prevent irritation and worsening of postinflammatory hyperpigmentation.
